2 окт. 2009 г., 10:34

Горски приказки

1.2K 0 1

Звяр ужасен нощем скита

там, по горската пътека скрита.

И във мрака чер подуши

да се скитат хорски души.

 

- Кой във сенките се крие -

звяр ли е, човек ли е?

И приготви се да скочи

звярът и език проточи.

 

- Скрийте се зад мен, дечица млади! -

рече момъкът и меч извади.

А пък звярът отдалече

срещу хората се стече.

 

Тъкмо да ги нарани

и за миг се вцепени.

А зад него се помести

чудно хубава невеста.

 

- Пътничета, откъде сте,

що ще чините из леса?

Я елате вий със мен и

починете, май сте уморени.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Златко Тошков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...