2.10.2009 г., 10:34

Горски приказки

1.2K 0 1

Звяр ужасен нощем скита

там, по горската пътека скрита.

И във мрака чер подуши

да се скитат хорски души.

 

- Кой във сенките се крие -

звяр ли е, човек ли е?

И приготви се да скочи

звярът и език проточи.

 

- Скрийте се зад мен, дечица млади! -

рече момъкът и меч извади.

А пък звярът отдалече

срещу хората се стече.

 

Тъкмо да ги нарани

и за миг се вцепени.

А зад него се помести

чудно хубава невеста.

 

- Пътничета, откъде сте,

що ще чините из леса?

Я елате вий със мен и

починете, май сте уморени.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златко Тошков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...