23 апр. 2025 г., 19:40

Горски Страхотии

523 2 6

Днеска хванах аз гората
(Но избягах още вчера)
На полянка непозната –
Чудо! Чак ме разтрепера.

 

Дива, много зла кокошка –
Влачи слонче за ухото.
От кокошка няма прошка,
Стъпчеш ли ѝ ти гнездото.

 

А в реката, в гъста тиня,
Жаби – страшни и космати,
Хапват синя полудиня
И квадратни недомати.

 

А над нея, до дървото –
Котарак, с конец завързан.
И табела: "Тъй, защото
Откуп искам – много бързам!"

 

Тъкмо стъпих по-наблизо
И... По гащи със тиранти
От шубрака се изнизват
Злобни хамстери мутанти!

 

"Бой със нас ли искаш, батко?
 Или търсиш си белята?
 Ще ти кажем ний накратко –
 Тука наша е земята!"

 

Облаче ми се замръщи
И изля се дъжд от слама.
Тичах като луд към къщи
При спокойното, при мама!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

8 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...