23.04.2025 г., 19:40

Горски Страхотии

528 2 6

Днеска хванах аз гората
(Но избягах още вчера)
На полянка непозната –
Чудо! Чак ме разтрепера.

 

Дива, много зла кокошка –
Влачи слонче за ухото.
От кокошка няма прошка,
Стъпчеш ли ѝ ти гнездото.

 

А в реката, в гъста тиня,
Жаби – страшни и космати,
Хапват синя полудиня
И квадратни недомати.

 

А над нея, до дървото –
Котарак, с конец завързан.
И табела: "Тъй, защото
Откуп искам – много бързам!"

 

Тъкмо стъпих по-наблизо
И... По гащи със тиранти
От шубрака се изнизват
Злобни хамстери мутанти!

 

"Бой със нас ли искаш, батко?
 Или търсиш си белята?
 Ще ти кажем ний накратко –
 Тука наша е земята!"

 

Облаче ми се замръщи
И изля се дъжд от слама.
Тичах като луд към къщи
При спокойното, при мама!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

8 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...