20 янв. 2019 г., 19:52

Горски труд

1.5K 1 3

                                   Когато сви кожуха

                                   последният снежец,

                                   ледът се понапука

                                   и ручей пя:-Привет!

                                   Кълвачът с морз разнесе

                                   по цялата гора:

                                   - Събираме бригада!

                                   Ще чистим след снега!

                                   Дотичаха веднага

                                   семейство Дългоуш,

                                   кумицата Лисана,

                                   мечокът Медко...Уж,

                                   Вълчан се бе запътил

                                   да търси пак овца,

                                   но ето че показа

                                   усмихната глава!

                                   А Ежко пък помоли

                                   врабчетата добри,

                                   игличките на бора

                                   да махнат от гърба.

                                   - В хралупата ми има

                                   натрупани листа

                                   и ябълка изгнила...

                                   Направо - срамота!

                                   - Недей се тюхка,Ежко!

                                   Така е всеки дом.

                                   През зимата е тежко!

                                   Бригада идва!Стой!

                                   От счупените клони

                                   до гнилата кора -

                                   боклука ще преборим!

                                   Ще блика ведрина!

                                   Гората ни е скъпа!

                                   И както всеки път -

                                   почистена ще бъде,

                                   за среща с Пролетта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Петрова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

6 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...