20.01.2019 г., 19:52

Горски труд

1.5K 1 3

                                   Когато сви кожуха

                                   последният снежец,

                                   ледът се понапука

                                   и ручей пя:-Привет!

                                   Кълвачът с морз разнесе

                                   по цялата гора:

                                   - Събираме бригада!

                                   Ще чистим след снега!

                                   Дотичаха веднага

                                   семейство Дългоуш,

                                   кумицата Лисана,

                                   мечокът Медко...Уж,

                                   Вълчан се бе запътил

                                   да търси пак овца,

                                   но ето че показа

                                   усмихната глава!

                                   А Ежко пък помоли

                                   врабчетата добри,

                                   игличките на бора

                                   да махнат от гърба.

                                   - В хралупата ми има

                                   натрупани листа

                                   и ябълка изгнила...

                                   Направо - срамота!

                                   - Недей се тюхка,Ежко!

                                   Така е всеки дом.

                                   През зимата е тежко!

                                   Бригада идва!Стой!

                                   От счупените клони

                                   до гнилата кора -

                                   боклука ще преборим!

                                   Ще блика ведрина!

                                   Гората ни е скъпа!

                                   И както всеки път -

                                   почистена ще бъде,

                                   за среща с Пролетта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Петрова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

6 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...