20.01.2019 г., 19:52

Горски труд

1.5K 1 3

                                   Когато сви кожуха

                                   последният снежец,

                                   ледът се понапука

                                   и ручей пя:-Привет!

                                   Кълвачът с морз разнесе

                                   по цялата гора:

                                   - Събираме бригада!

                                   Ще чистим след снега!

                                   Дотичаха веднага

                                   семейство Дългоуш,

                                   кумицата Лисана,

                                   мечокът Медко...Уж,

                                   Вълчан се бе запътил

                                   да търси пак овца,

                                   но ето че показа

                                   усмихната глава!

                                   А Ежко пък помоли

                                   врабчетата добри,

                                   игличките на бора

                                   да махнат от гърба.

                                   - В хралупата ми има

                                   натрупани листа

                                   и ябълка изгнила...

                                   Направо - срамота!

                                   - Недей се тюхка,Ежко!

                                   Така е всеки дом.

                                   През зимата е тежко!

                                   Бригада идва!Стой!

                                   От счупените клони

                                   до гнилата кора -

                                   боклука ще преборим!

                                   Ще блика ведрина!

                                   Гората ни е скъпа!

                                   И както всеки път -

                                   почистена ще бъде,

                                   за среща с Пролетта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Петрова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

6 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...