Господ на хълма

7 февр. 2024 г., 17:40

Поэзия

137 2 3

ГОСПОД НА ХЪЛМА

... и днес проводих своя кротък ден – и ще заспя със светлата надежда,

че Бог – един за всички! – и към мен с добро и обич моя път наглежда,

връз моята възглавка свежда взор – да ми се сънят слънчеви поляни! –

и аз – бял гарван в ангелския хор, пак ще церя със песен люти рани,

човекът тъй е къс, раним и слаб във Времето – небесна стиска слама,

че просякът пред фурната за хляб е роден брат на отчето във храма,

и – лев дори да скриеш, е лъжа, щом гладният пред погледа ми линка,

а аз едва ли повече тежа! – от дребната космическа прашинка –

и плискам три води пред моя ден! – водиците от мамините стомни –

светът – и днес така несъвършен, поне с едно добро да ме запомни...