22 окт. 2005 г., 11:56

Господи, благодаря...

1.1K 0 2
Господи, благодаря,
че ми даде път през гъстата гора,
че ми даде път в безкрайността,
за да слеем устни и ръце,
две сърца да слеем във едно!
Господи, прости,
само ти единствен виждаш кой греши,
може ли да съм предала,
туй което вече не ми принадлежи?
И не ме вини,
че изгря над мене
мъничка звезда.
Дълго тичах все сама,
блъскаха ме зли ръце,
често падах в калта
и изтривах кървави нозе.

Господи, благодаря,
че ми даде път,
по който да вървя!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марина Марини Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...