Господи, прости

Нямам майка, нямам татко.
Толкова години съм сама,
а душата тихо стене -
иска да се върне у дома.
Где да вляза ми кажете?
Где е моят дом сега?
Да посадя в него цвете,
да намеря топлина.
Нямам дом и родна стряха!
Нямам майка, нямам и баща!
Затова в храма, Боже,
Моля ти се от душа!

Господи, прости ми греховете!
Аз, не знаех, че от тях боли.
Коленича и полагам цвете -
С мир и обич ти ме надари! 
Господи, прости ми греховете!
Вече толкоз  много ми тежи.
Имам прошка от кого да искам -
мъртвите и те прощава ли!

Тежко мина младостта ми.
В живота борех се сама.
В сърцето нося рани -
затова в храма съм дошла.
Аз, простих им, Боже мили!
Дай ми прошка и на мен сега!
За да мога да намеря сили -
да се върна вече у дома!
       (от стихосбирката,, СПОДЕЛЕН ЖИВОТ)
                (Аз) Магдалена Борисова