И когато си тръгнеш с помахване,
когато тихо отмине раздялата,
спомни си за моето „сбогом” неказано
и как плаках, отнела от тебе цялото...
Сетне устните свий ги (от обичане).
И от гняв не поглеждай назад...
Пътищата изгубиха се в бясното тичане...
Не разбра ли? Бях грешка за твоя свят...
Не гледай към прозореца,
навлажнил се е от тревога...
И споменът заплака от разруха...
Нечии ръце сплетоха се за пред Бога, ...