3 дек. 2007 г., 09:54

Господи, защо ми (ни) позволи?!

603 0 2
И когато си тръгнеш с помахване,
когато тихо отмине раздялата,
спомни си за моето „сбогом” неказано
и как плаках, отнела от тебе цялото...

Сетне устните свий ги (от обичане).
И от гняв не поглеждай назад...
Пътищата изгубиха се в бясното тичане...
Не разбра ли? Бях грешка за твоя свят...

Не гледай към прозореца,
навлажнил се е от тревога...
И споменът заплака от разруха...
Нечии ръце сплетоха се за пред Бога,
за помощ молеха, като че за повече сполука...

Прости. „Обичам те” - не посмях никога да кажа,
макар мислено да го крещях.
Знаех, ти не би могъл да ми повярваш...
Прости, че сред другите теб избрах...

А аз умеех да обичам.
И сърцето можех сама да си ранявам...
(ей така от инатливост)
И не бе ти този, който ме отричаше...
Господи, защо ми позволи?! Излъгах...
(ей така от горделивост)

Но късно е да съм силна или пък объркана.
Да позная себе си не мога...
Ние сами сме се потъпкали...
Господи, защо ни позволи?!
В очите ни събрала се е толкова умора...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ди Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Колко много болка...
    Поздравления!!!
  • Господ е в нас и ни позволява само онова, което ние сами си позволим.
    Поздрав!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....