Там някъде, незнам къде си точно -

далеч от мен, от моя свят,

на моята невидима врата почука

а беше късно, много късно вечерта.

 

Незнам защо и как,но ти отворих,

и подарих ти аз ключа.

Със думи нежни ти ми заговори,

докосна се до моята душа.

 

Разбрах ,че мога да обичам,

че любовта е независеща от друг,

че мога срещу вятърът да тичам,

че съм свободна аз във този миг.

 

Ти идваш, после си отиваш,

но с мен остава любовта.

И утре вечер пак ще бъда там -

пред моята отключена врата.