ГОСТ
Там някъде, незнам къде си точно -
далеч от мен, от моя свят,
на моята невидима врата почука
а беше късно, много късно вечерта.
Незнам защо и как,но ти отворих,
и подарих ти аз ключа.
Със думи нежни ти ми заговори,
докосна се до моята душа.
Разбрах ,че мога да обичам,
че любовта е независеща от друг,
че мога срещу вятърът да тичам,
че съм свободна аз във този миг.
Ти идваш, после си отиваш,
но с мен остава любовта.
И утре вечер пак ще бъда там -
пред моята отключена врата.
© Мариса All rights reserved.
