13 сент. 2007 г., 19:41

ГОСТЕНКА ОТ ЗВЕЗДИТЕ

588 0 6
В сребърни лъчи обливана,
от розови мечти изплувала,
като звезден бръшлян
се спусна от вечността.
Докосна с магична сила
кедъра вечно зелен,
с корени в слънчева земя.
Във клоните вековни
шепот нежен зашумя.
Песен запяха птиците
и придобиха амурени тела.
Копринена, нощта въздъхна.
Пясъчният залив затрептя,
а морето укроти вълните.
Гостенка дойде от звездите,
но защо ли имаше тя
земна усмивка в очите.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....