ГОСТЕНКА ОТ ЗВЕЗДИТЕ
от розови мечти изплувала,
като звезден бръшлян
се спусна от вечността.
Докосна с магична сила
кедъра вечно зелен,
с корени в слънчева земя.
Във клоните вековни
шепот нежен зашумя.
Песен запяха птиците
и придобиха амурени тела.
Копринена, нощта въздъхна.
Пясъчният залив затрептя,
а морето укроти вълните.
Гостенка дойде от звездите,
но защо ли имаше тя
земна усмивка в очите.
© Васил Георгиев All rights reserved.
