Sep 13, 2007, 7:41 PM

ГОСТЕНКА ОТ ЗВЕЗДИТЕ

  Poetry
585 0 6
В сребърни лъчи обливана,
от розови мечти изплувала,
като звезден бръшлян
се спусна от вечността.
Докосна с магична сила
кедъра вечно зелен,
с корени в слънчева земя.
Във клоните вековни
шепот нежен зашумя.
Песен запяха птиците
и придобиха амурени тела.
Копринена, нощта въздъхна.
Пясъчният залив затрептя,
а морето укроти вълните.
Гостенка дойде от звездите,
но защо ли имаше тя
земна усмивка в очите.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...