10 февр. 2010 г., 20:49

Гостуване в душата

782 0 3
Покани ме в душата си на гости,
тъй както най-добри приятели се канят.
От този спомен мъртво чувство ме обзема
и ме кара очи да затворям...

Никой не посрещна ме сърдечно,
дори вратата никой не отвори,
разколеба ме хладината,
 помислих: Да не би да съм объркала душата!?

В ужасно скърцане отвори се сама вратата,
поразена, плахо и бавно пристъпих...
Въздухът от прах ми се стори,
не можех дори да преглътна...
Мъртвешки студ ми се усмихна,
погали цялото ми тяло
и май ми се стори, че каза: "Разполагай се изцяло!"
Сърцето беше в надпревара,
дори в главата ми кънтеше,
само исках да си тръгна и забравя
кой си и кой беше...

Тишината ме поряза
бавно през сърцето,
болка сякаш не усетих, но в кръв ми бяха ръцете.
Нещо ми каза да се обърна
 и там видях - на вратата
 с криви букви ясно си пише: "Не се допускат чувства в душата!"

Как е възможно това да се случи
и кой господар е в тази тъмница?
Толкова мрачно и мръсно
 не може да видиш
дори в душата на мъртвеца...

 Само едно ще ти кажа -
шегата ти беше неуместна!
Oбърнах гръб на това жалко мъртвило,
излязох и силно вратата се тресна...

Направих аз за мене равносметка...
 И, честно, стана ми тежко и тъжно!
Човек с човек не си прилича
и не визирам външните белези.
Разликата е в позволените чувства
и надписът на вратата с дълбоки разрези!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стеляна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за менението!
    Изживяно е! Затова са и подробностите...)))
  • Оригинална идея Хареса ми - не знам дали визираш лично изживяване или е абстракция , която трябв ада довече четящия до определоно усещане и съответното психофизическо състояние, но ми хареса. Друг е въпроса че при малко повече пестеливост на думите и изразните средства можеш д а подсилиш многократно ефекта. Не е нужно да описваш всичко - оставяй читателя да усеща някои неща по своя си начин
  • Тежко когато човек бива отблъснат и измамен...

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...