10 февр. 2010 г., 20:49

Гостуване в душата

791 0 3
Покани ме в душата си на гости,
тъй както най-добри приятели се канят.
От този спомен мъртво чувство ме обзема
и ме кара очи да затворям...

Никой не посрещна ме сърдечно,
дори вратата никой не отвори,
разколеба ме хладината,
 помислих: Да не би да съм объркала душата!?

В ужасно скърцане отвори се сама вратата,
поразена, плахо и бавно пристъпих...
Въздухът от прах ми се стори,
не можех дори да преглътна...
Мъртвешки студ ми се усмихна,
погали цялото ми тяло
и май ми се стори, че каза: "Разполагай се изцяло!"
Сърцето беше в надпревара,
дори в главата ми кънтеше,
само исках да си тръгна и забравя
кой си и кой беше...

Тишината ме поряза
бавно през сърцето,
болка сякаш не усетих, но в кръв ми бяха ръцете.
Нещо ми каза да се обърна
 и там видях - на вратата
 с криви букви ясно си пише: "Не се допускат чувства в душата!"

Как е възможно това да се случи
и кой господар е в тази тъмница?
Толкова мрачно и мръсно
 не може да видиш
дори в душата на мъртвеца...

 Само едно ще ти кажа -
шегата ти беше неуместна!
Oбърнах гръб на това жалко мъртвило,
излязох и силно вратата се тресна...

Направих аз за мене равносметка...
 И, честно, стана ми тежко и тъжно!
Човек с човек не си прилича
и не визирам външните белези.
Разликата е в позволените чувства
и надписът на вратата с дълбоки разрези!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стеляна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за менението!
    Изживяно е! Затова са и подробностите...)))
  • Оригинална идея Хареса ми - не знам дали визираш лично изживяване или е абстракция , която трябв ада довече четящия до определоно усещане и съответното психофизическо състояние, но ми хареса. Друг е въпроса че при малко повече пестеливост на думите и изразните средства можеш д а подсилиш многократно ефекта. Не е нужно да описваш всичко - оставяй читателя да усеща някои неща по своя си начин
  • Тежко когато човек бива отблъснат и измамен...

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...