Гостуване в душата
Покани ме в душата си на гости,
тъй както най-добри приятели се канят.
От този спомен мъртво чувство ме обзема
и ме кара очи да затворям...
Никой не посрещна ме сърдечно,
дори вратата никой не отвори,
разколеба ме хладината,
помислих: Да не би да съм объркала душата!?
В ужасно скърцане отвори се сама вратата,
поразена, плахо и бавно пристъпих...
Въздухът от прах ми се стори,
не можех дори да преглътна...
Мъртвешки студ ми се усмихна,
погали цялото ми тяло
и май ми се стори, че каза: "Разполагай се изцяло!"
Сърцето беше в надпревара,
дори в главата ми кънтеше,
само исках да си тръгна и забравя
кой си и кой беше...
Тишината ме поряза
бавно през сърцето,
болка сякаш не усетих, но в кръв ми бяха ръцете.
Нещо ми каза да се обърна
и там видях - на вратата
с криви букви ясно си пише: "Не се допускат чувства в душата!"
Как е възможно това да се случи
и кой господар е в тази тъмница?
Толкова мрачно и мръсно
не може да видиш
дори в душата на мъртвеца...
Само едно ще ти кажа -
шегата ти беше неуместна!
Oбърнах гръб на това жалко мъртвило,
излязох и силно вратата се тресна...
Направих аз за мене равносметка...
И, честно, стана ми тежко и тъжно!
Човек с човек не си прилича
и не визирам външните белези.
Разликата е в позволените чувства
и надписът на вратата с дълбоки разрези!
тъй както най-добри приятели се канят.
От този спомен мъртво чувство ме обзема
и ме кара очи да затворям...
Никой не посрещна ме сърдечно,
дори вратата никой не отвори,
разколеба ме хладината,
помислих: Да не би да съм объркала душата!?
В ужасно скърцане отвори се сама вратата,
поразена, плахо и бавно пристъпих...
Въздухът от прах ми се стори,
не можех дори да преглътна...
Мъртвешки студ ми се усмихна,
погали цялото ми тяло
и май ми се стори, че каза: "Разполагай се изцяло!"
Сърцето беше в надпревара,
дори в главата ми кънтеше,
само исках да си тръгна и забравя
кой си и кой беше...
Тишината ме поряза
бавно през сърцето,
болка сякаш не усетих, но в кръв ми бяха ръцете.
Нещо ми каза да се обърна
и там видях - на вратата
с криви букви ясно си пише: "Не се допускат чувства в душата!"
Как е възможно това да се случи
и кой господар е в тази тъмница?
Толкова мрачно и мръсно
не може да видиш
дори в душата на мъртвеца...
Само едно ще ти кажа -
шегата ти беше неуместна!
Oбърнах гръб на това жалко мъртвило,
излязох и силно вратата се тресна...
Направих аз за мене равносметка...
И, честно, стана ми тежко и тъжно!
Човек с човек не си прилича
и не визирам външните белези.
Разликата е в позволените чувства
и надписът на вратата с дълбоки разрези!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стеляна Всички права запазени
)))
