Отвсякъде наслушах се на думи
прислужващи невежество и власт.
Тръбят идеи, всъщност черни глуми,
поглъща ни безмилостната паст.
И който вярва им, умира бавно,
неосъзнаващ собствена вреда.
А лъжата ни залива явно
и погубва плам и свобода.
Повече не искам, ще съм глух
за самозвани идоли и пешки.
Другаде са моите дух и слух –
във света на ценности човешки:
Говори ми, Музо, само ти,
за красота, любов, живот, мечти...
© Асенчо Грудев Все права защищены