29.06.2017 г., 16:29

Говори ми, Музо, само ти

1.4K 0 0

Отвсякъде наслушах се на думи

прислужващи невежество и власт.

Тръбят идеи, всъщност черни глуми,

поглъща ни безмилостната паст.

 

И който вярва им, умира бавно,

неосъзнаващ собствена вреда.

А лъжата ни залива явно

и погубва плам и свобода.

 

Повече не искам, ще съм глух

за самозвани идоли и пешки.

Другаде са моите дух и слух –

във света на ценности човешки:

 

Говори ми, Музо, само ти,

за красота, любов, живот, мечти...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Асенчо Грудев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...