29.06.2017 г., 16:29

Говори ми, Музо, само ти

1.4K 0 0

Отвсякъде наслушах се на думи

прислужващи невежество и власт.

Тръбят идеи, всъщност черни глуми,

поглъща ни безмилостната паст.

 

И който вярва им, умира бавно,

неосъзнаващ собствена вреда.

А лъжата ни залива явно

и погубва плам и свобода.

 

Повече не искам, ще съм глух

за самозвани идоли и пешки.

Другаде са моите дух и слух –

във света на ценности човешки:

 

Говори ми, Музо, само ти,

за красота, любов, живот, мечти...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Асенчо Грудев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...