Говорят
Говорят
Къде сега си тръгнал ти,
защо искаш аз да съм сама,
говори ми сърцето: "Спри,
при мен те чака любовта!".
Дланите да се докосват искат,
иначе душите не живеят,
късно е сега да мислим,
говорят устните ни да се слеят.
Говорят нашите очи,
пламнали в тях искрици:
"При мене - казват - остани,
че аз съм твоята светица".
Говорят думи неизречени,
които още се надяват,
говорят истини съблечени,
че грешките се прощават.
Говорят даже и сълзите,
че е рано още за раздяла.
Защо си давиме очите,
като любовта е още бяла!
Рано е и може да се стори
всичко, да се върне любовта.
Всяка част от мен говори:
- Ела да споделим нощта!
07.09.2004.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радослава Михайлова Все права защищены
