27.12.2007 г., 13:41 ч.

Говорят 

  Поезия » Любовна
531 0 6

Говорят

Къде сега си тръгнал ти,
защо искаш аз да съм сама,
говори ми сърцето: "Спри,
при мен те чака любовта!".

Дланите да се докосват искат,
иначе душите не живеят,
късно е сега да мислим,
говорят устните ни да се слеят.

Говорят нашите очи,
пламнали в тях искрици:
"При мене - казват - остани,
че аз съм твоята светица".

Говорят думи неизречени,
които още се надяват,
говорят истини съблечени,
че грешките се прощават.

Говорят даже и сълзите,
че е рано още за раздяла.
Защо си давиме очите,
като любовта е още бяла!

Рано е и може да се стори
всичко, да се върне любовта.
Всяка част от мен говори:
- Ела да споделим нощта!

07.09.2004.

 

© Радослава Михайлова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??