Грабни ме, Ветре –
в шепите си ме вземи.
Да полетя
над полята от дървета древни.
В бурята ме отнеси.
Хвърли ме в огъня,
от светкавица роден
и пепелта ми разпилей
в смолата на боровете.
А тази пепел, дето
падне на земята,
ще попие във дъждовната
вода и ще нахрани корените
криви с мен.
За да се слея с дървесата.
© Пенчо Ралчев Все права защищены