Mar 13, 2011, 11:07 AM

Грабни ме, Ветре

Poetry

1.1K 0 2

Грабни ме, Ветре –
в шепите си ме вземи.
Да полетя
над полята от дървета древни.
В бурята ме отнеси.
Хвърли ме в огъня,
от светкавица роден
и пепелта ми разпилей
в смолата на боровете.
А тази пепел, дето
падне на земята,
ще попие във дъждовната
вода и ще нахрани корените
криви с мен.
За да се слея с дървесата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Karpo (Пенчо Ралчев)

Погледната от птичи поглед гората е като поле. Метафора. Както казват, че хората са мравки, когато ги гледаш от висока сграда.

2011-03-20T18:55:35+02:00
ananke (Радослав Смилков)

"полята от дървета древни"???
Това с дърветата май "гора" се нарича... или "лес", "дъбрава" - ама поля от дървета!?

2011-03-14T23:00:50+02:00

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0