13.03.2011 г., 11:07

Грабни ме, Ветре

1.1K 0 2

Грабни ме, Ветре –
в шепите си ме вземи.
Да полетя
над полята от дървета древни.
В бурята ме отнеси.
Хвърли ме в огъня,
от светкавица роден
и пепелта ми разпилей
в смолата на боровете.
А тази пепел, дето
падне на земята,
ще попие във дъждовната
вода и ще нахрани корените
криви с мен.
За да се слея с дървесата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пенчо Ралчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Погледната от птичи поглед гората е като поле. Метафора. Както казват, че хората са мравки, когато ги гледаш от висока сграда.
  • "полята от дървета древни"???
    Това с дърветата май "гора" се нарича... или "лес", "дъбрава" - ама поля от дървета!?

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...