13 mar 2011, 11:07

Грабни ме, Ветре

  Poesía
1.1K 0 2

Грабни ме, Ветре –
в шепите си ме вземи.
Да полетя
над полята от дървета древни.
В бурята ме отнеси.
Хвърли ме в огъня,
от светкавица роден
и пепелта ми разпилей
в смолата на боровете.
А тази пепел, дето
падне на земята,
ще попие във дъждовната
вода и ще нахрани корените
криви с мен.
За да се слея с дървесата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пенчо Ралчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Погледната от птичи поглед гората е като поле. Метафора. Както казват, че хората са мравки, когато ги гледаш от висока сграда.
  • "полята от дървета древни"???
    Това с дърветата май "гора" се нарича... или "лес", "дъбрава" - ама поля от дървета!?

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...