Градско лятно утро
Когато слънце се катурне
от утрото към залез нов
и слънчевият ден се втурне
със сутрешния птичи зов;
когато сънни тротоари
са мокри още от роса
по тях във уличките стари
се вее женската коса;
кога мъжете ранобудни
запалват първия тютюн
и щъркелите - вече будни,
потракват те със своя клюн;
кога трамвайната мотриса
натисне ранния звънец
и таксиджията го втриса
дали да мине на конец;
когато вече заухае
на прясно смляното кафе
и някакъв хлапак нехае,
препъвайки се на паве,
градът тогава става кошер -
пчеличките са вече вън.
И всеки си е личен стожер
на явния под слънце сън.
И всеки хуква мед да сбира
от утрото до залез нов.
И сам да тича по баира
в живота, като мед суров.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
