May 12, 2015, 1:52 PM

Градско лятно утро 

  Poetry » Landscape
504 0 7

Когато слънце се катурне

от утрото към залез нов

и слънчевият ден се втурне

със сутрешния птичи зов;

когато сънни тротоари

са мокри още от роса

по тях във уличките стари

се вее женската коса;

кога мъжете ранобудни

запалват първия тютюн

и щъркелите - вече будни,

потракват те със своя клюн;

кога трамвайната мотриса

натисне ранния звънец

и таксиджията го втриса

дали да мине на конец;

когато вече заухае

на прясно смляното кафе

и някакъв хлапак нехае,

препъвайки се на паве,

градът тогава става кошер -

пчеличките са вече вън.

И всеки си е личен стожер

на явния под слънце сън.

И всеки хуква мед да сбира

от утрото до залез нов.

И сам да тича по баира

в живота, като мед суров.

 

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много ми хареса! Поздрав!
  • Много хубаво стихотворение!
  • Благодаря, Приятели, за отзивите и за оценката!
    Радвам се, че съм Ви развълнувал! Желая Ви хубав пролетен ден!!
    Поздрави от мен!
  • Усетих пулса на града в свежото лятно утро.
    Всичко те вълнува, Ники.
    Завидно е!
  • Истинско удоволствие изпитвам да чета такава красива,изключително
    образна, с оригинални метафори и емоционален заряд поезия. Мъдра и дълбоко философска, а стихът ти е неповторим.За мен това е истинската поезия! Поздравявам те, Никола и с днешната великолепна творба! Бъди благословен от Бог!
  • Наистина, чудесно стихотворение, Никола! Лека и приятна вечер от мен!
  • "И всеки хуква мед да сбира
    от утрото до залез нов.
    И сам да тича по баира
    в живота, като мед суров."

    Добре сумирано с поетичната сигма. Поздравявам те за този финал, Никола!
Random works
: ??:??