11 сент. 2008 г., 12:19

Градът

856 1 10
 

Градът...

Тротоари, светофари, пътеки.

Мравуняк от хорски стремежи.

Поток от различни субекти.

Безнадеждно бързащи,

бързащи надежди

сред клаксони,

аларми, сирени

и боклуци,

вонящи край кофите.

Хаос от всякакви истини -

чуждите, моите, твоите.

Меланхолични пейки в парка

с илюзии за романтика,

препикани от бездомните кучета.

Панелни килии с решетки,

поставени по желание,

където всичко е ясно

и всичко за всеки се знае.

Където погледи

те посрещат и изпращат

с шепот, дор'де остарееш...

 

Градът...

В който живея.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Найден Найденов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...