11 sept 2008, 12:19

Градът

  Poesía » Civil
865 1 10
 

Градът...

Тротоари, светофари, пътеки.

Мравуняк от хорски стремежи.

Поток от различни субекти.

Безнадеждно бързащи,

бързащи надежди

сред клаксони,

аларми, сирени

и боклуци,

вонящи край кофите.

Хаос от всякакви истини -

чуждите, моите, твоите.

Меланхолични пейки в парка

с илюзии за романтика,

препикани от бездомните кучета.

Панелни килии с решетки,

поставени по желание,

където всичко е ясно

и всичко за всеки се знае.

Където погледи

те посрещат и изпращат

с шепот, дор'де остарееш...

 

Градът...

В който живея.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Найден Найденов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...