11 sept 2008, 12:19

Градът

  Poesía » Civil
860 1 10
 

Градът...

Тротоари, светофари, пътеки.

Мравуняк от хорски стремежи.

Поток от различни субекти.

Безнадеждно бързащи,

бързащи надежди

сред клаксони,

аларми, сирени

и боклуци,

вонящи край кофите.

Хаос от всякакви истини -

чуждите, моите, твоите.

Меланхолични пейки в парка

с илюзии за романтика,

препикани от бездомните кучета.

Панелни килии с решетки,

поставени по желание,

където всичко е ясно

и всичко за всеки се знае.

Където погледи

те посрещат и изпращат

с шепот, дор'де остарееш...

 

Градът...

В който живея.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Найден Найденов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...