11 sept 2008, 12:19

Градът

  Poesía » Civil
867 1 10
 

Градът...

Тротоари, светофари, пътеки.

Мравуняк от хорски стремежи.

Поток от различни субекти.

Безнадеждно бързащи,

бързащи надежди

сред клаксони,

аларми, сирени

и боклуци,

вонящи край кофите.

Хаос от всякакви истини -

чуждите, моите, твоите.

Меланхолични пейки в парка

с илюзии за романтика,

препикани от бездомните кучета.

Панелни килии с решетки,

поставени по желание,

където всичко е ясно

и всичко за всеки се знае.

Където погледи

те посрещат и изпращат

с шепот, дор'де остарееш...

 

Градът...

В който живея.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Найден Найденов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...