Sep 11, 2008, 12:19 PM

Градът

  Poetry » Civic
854 1 10
 

Градът...

Тротоари, светофари, пътеки.

Мравуняк от хорски стремежи.

Поток от различни субекти.

Безнадеждно бързащи,

бързащи надежди

сред клаксони,

аларми, сирени

и боклуци,

вонящи край кофите.

Хаос от всякакви истини -

чуждите, моите, твоите.

Меланхолични пейки в парка

с илюзии за романтика,

препикани от бездомните кучета.

Панелни килии с решетки,

поставени по желание,

където всичко е ясно

и всичко за всеки се знае.

Където погледи

те посрещат и изпращат

с шепот, дор'де остарееш...

 

Градът...

В който живея.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Найден Найденов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...