30 июн. 2011 г., 22:21

Градът

621 0 0

Живееш в град,
със системата привикваш,
притъпяваш сетивата,
забравяш за гората.
Суматохата жестока
стреса инжектира,
а боровият аромат
от дим зловещ
потъва в плен.
Изпарения злокобни
и погледите черни,
чумата разнасят,
живота замърсяват.
Ако системата не спазваш,
железен звяр те вдига,
към бунище грозно те препраща.
Плътта червеи разлагат
и в главата бръмбарите шават.
От мърсотия долна
гледаш да се скриеш
и за горите ти не мислиш,
че на кола ще се нанижеш.

29/06/11
в София

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Борислав Луканов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...