30.06.2011 г., 22:21

Градът

619 0 0

Живееш в град,
със системата привикваш,
притъпяваш сетивата,
забравяш за гората.
Суматохата жестока
стреса инжектира,
а боровият аромат
от дим зловещ
потъва в плен.
Изпарения злокобни
и погледите черни,
чумата разнасят,
живота замърсяват.
Ако системата не спазваш,
железен звяр те вдига,
към бунище грозно те препраща.
Плътта червеи разлагат
и в главата бръмбарите шават.
От мърсотия долна
гледаш да се скриеш
и за горите ти не мислиш,
че на кола ще се нанижеш.

29/06/11
в София

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борислав Луканов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...