30.06.2011 г., 22:21

Градът

620 0 0

Живееш в град,
със системата привикваш,
притъпяваш сетивата,
забравяш за гората.
Суматохата жестока
стреса инжектира,
а боровият аромат
от дим зловещ
потъва в плен.
Изпарения злокобни
и погледите черни,
чумата разнасят,
живота замърсяват.
Ако системата не спазваш,
железен звяр те вдига,
към бунище грозно те препраща.
Плътта червеи разлагат
и в главата бръмбарите шават.
От мърсотия долна
гледаш да се скриеш
и за горите ти не мислиш,
че на кола ще се нанижеш.

29/06/11
в София

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борислав Луканов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...