9 июл. 2021 г., 12:29

Градът

495 0 0

В тиха нощ пробудиха се мойте мисли.

Сънливи чувства се разляха в светъл лъч луна.

И шепот похотлив ефирен, докосна тихо нощната тъма.

Различни образи и думи, превръщаха в живот града,

потънал в облак от вулгарност, цигарен дим и много суета.

 

А някъде в средата на площада, две дами разговаряха в захлас,

порочни с накити блестящи, кокетничеха в този късен час.

До тях пък близо джентълмени с костюми в тона на ноща,

беседваха за хорските проблеми без капка състрадание в гласа. 

И там, отсреща, на тротоара, човек с китара във ръка, подсвиркваше с уста-задрямал и с тъжни звуци...

Даряваше града.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веирас Йердна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...