9 июл. 2021 г., 12:29

Градът

493 0 0

В тиха нощ пробудиха се мойте мисли.

Сънливи чувства се разляха в светъл лъч луна.

И шепот похотлив ефирен, докосна тихо нощната тъма.

Различни образи и думи, превръщаха в живот града,

потънал в облак от вулгарност, цигарен дим и много суета.

 

А някъде в средата на площада, две дами разговаряха в захлас,

порочни с накити блестящи, кокетничеха в този късен час.

До тях пък близо джентълмени с костюми в тона на ноща,

беседваха за хорските проблеми без капка състрадание в гласа. 

И там, отсреща, на тротоара, човек с китара във ръка, подсвиркваше с уста-задрямал и с тъжни звуци...

Даряваше града.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веирас Йердна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...