Градът

В тиха нощ пробудиха се мойте мисли.

Сънливи чувства се разляха в светъл лъч луна.

И шепот похотлив ефирен, докосна тихо нощната тъма.

Различни образи и думи, превръщаха в живот града,

потънал в облак от вулгарност, цигарен дим и много суета.

А някъде в средата на площада, две дами разговаряха в захлас,

порочни с накити блестящи, кокетничеха в този късен час.

До тях пък близо джентълмени с костюми в тона на ноща,

беседваха за хорските проблеми без капка състрадание в гласа. 

И там, отсреща, на тротоара, човек с китара във ръка, подсвиркваше с уста-задрямал и с тъжни звуци...

Даряваше града.