26 июл. 2018 г., 19:22

Градът на птиците

670 1 0

В „Града на птиците” аз бях –
нещата там са прости.
Живели мъдро или в грях –
оставили са кости.

За тях, на камъка писмо
не пише летописец.
Дали живели са в добро –
следата им личи си?
И аз на птичия език,
научих се да сричам.

Простих ти всеки хубав миг!
Прости, че те обичам!

26.02.2017 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Чардакова Все права защищены

Стихотворението е посветено на един археолог и писател, който обичам и ценя до безкрайност и изпитвам респект от житейския му път и дейност. Стихотворението е осмото, което споделям в otkrovenia.com и което за първи път беше публикувано на 26.02.2017 г. , 12,50 ч. в творческия ми Фейсбук "Dvekitki Karlovo", беше ден за прошка... Оставете следа от обич! Поздрави!

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...