26 июл. 2018 г., 19:22

Градът на птиците

Поэзия » Философская

674 1 0

В „Града на птиците” аз бях –
нещата там са прости.
Живели мъдро или в грях –
оставили са кости.

За тях, на камъка писмо
не пише летописец.
Дали живели са в добро –
следата им личи си?
И аз на птичия език,
научих се да сричам.

Простих ти всеки хубав миг!
Прости, че те обичам!

26.02.2017 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Стихотворението е посветено на един археолог и писател, който обичам и ценя до безкрайност и изпитвам респект от житейския му път и дейност. Стихотворението е осмото, което споделям в otkrovenia.com и което за първи път беше публикувано на 26.02.2017 г. , 12,50 ч. в творческия ми Фейсбук "Dvekitki Karlovo", беше ден за прошка... Оставете следа от обич! Поздрави!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...