26 jul 2018, 19:22

Градът на птиците

Poesía » Filosófica

683 1 0

В „Града на птиците” аз бях –
нещата там са прости.
Живели мъдро или в грях –
оставили са кости.

За тях, на камъка писмо
не пише летописец.
Дали живели са в добро –
следата им личи си?
И аз на птичия език,
научих се да сричам.

Простих ти всеки хубав миг!
Прости, че те обичам!

26.02.2017 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Стихотворението е посветено на един археолог и писател, който обичам и ценя до безкрайност и изпитвам респект от житейския му път и дейност. Стихотворението е осмото, което споделям в otkrovenia.com и което за първи път беше публикувано на 26.02.2017 г. , 12,50 ч. в творческия ми Фейсбук "Dvekitki Karlovo", беше ден за прошка... Оставете следа от обич! Поздрави!

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0