21 янв. 2012 г., 04:45

Градът през моите очи

516 0 0

Улици, светофари, дъжд и мрак.
Само това е около мен сега!
Сълзите от очите си стичат,
както капките дъжд по стъклото.

Улиците са пусти, мрачни и самотни,
както е самотно сърцето ми.
В мрачния град се вият. 
Като ръкавите на черна река,
а монотонноста им в мен се пренася!

Светофарите цветовете си сменят!
Червено е сега и сякаш мислите за теб той спира!
При зелено отново ги стартира
и всичко е както преди!=(

Дъждът косите ми намокри
и спомена за тази нощ отми!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маринела Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...