Улици, светофари, дъжд и мрак.
Само това е около мен сега!
Сълзите от очите си стичат,
както капките дъжд по стъклото.
Улиците са пусти, мрачни и самотни,
както е самотно сърцето ми.
В мрачния град се вият.
Като ръкавите на черна река,
а монотонноста им в мен се пренася!
Светофарите цветовете си сменят!
Червено е сега и сякаш мислите за теб той спира!
При зелено отново ги стартира
и всичко е както преди!=(
Дъждът косите ми намокри
и спомена за тази нощ отми!
© Маринела Георгиева Все права защищены