Jan 21, 2012, 4:45 AM

Градът през моите очи

  Poetry
514 0 0

Улици, светофари, дъжд и мрак.
Само това е около мен сега!
Сълзите от очите си стичат,
както капките дъжд по стъклото.

Улиците са пусти, мрачни и самотни,
както е самотно сърцето ми.
В мрачния град се вият. 
Като ръкавите на черна река,
а монотонноста им в мен се пренася!

Светофарите цветовете си сменят!
Червено е сега и сякаш мислите за теб той спира!
При зелено отново ги стартира
и всичко е както преди!=(

Дъждът косите ми намокри
и спомена за тази нощ отми!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маринела Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...