28 дек. 2014 г., 13:51

График за щастие

1K 0 4

Ето Коледа мина, опакована в цветна хартия,
даже сняг заваля, като бяло – прозрачно клише.
Като празно следстишие идва поредна година.
Белобрадият взел е, наместо на нас да даде...

 

Трябва днес да усмихнем, неотложно. Така повелява
този празничен див ураган от поличби
и в хипноза, във транс от милиардно усмихнато стадо,
само днес целуфанено пак ще прегръщаме ближния.

 

Трябва график за щастие, мир и любов да напишем,
за да бъдем добри едноседмично, коледно, кратко.
А през другото време - дайте воля на низките чувства,
намразете, обидете, завиждайте. Знам, че е сладко!

 

Ето Kоледа мина, опакована пак лицемерно,
даже сняг заваля. Като лист ненаписан е двора.
Само малко тъга, малко вричане в нещо неверно...
Белобрадият чака... и се храни с усмивки на хора...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Илиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чудесно стихотворение!
  • Коледа,материалистична.:]
  • Открих много болезнени истини... Поздравления и ви пожелавам хубави празнични дни!
  • А през другото време дайте воля на низките чувства,
    намразете, обидете, завиждайте. Знам, че е сладко!

    Повечето от хората сме лоши и правим точно това.
    А всъщност е нужно толкова малко, за да бъдем добри и през останалото време...
    Много хубав, провокиращ размисли стих! Поздравления!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...