28.12.2014 г., 13:51

График за щастие

1K 0 4

Ето Коледа мина, опакована в цветна хартия,
даже сняг заваля, като бяло – прозрачно клише.
Като празно следстишие идва поредна година.
Белобрадият взел е, наместо на нас да даде...

 

Трябва днес да усмихнем, неотложно. Така повелява
този празничен див ураган от поличби
и в хипноза, във транс от милиардно усмихнато стадо,
само днес целуфанено пак ще прегръщаме ближния.

 

Трябва график за щастие, мир и любов да напишем,
за да бъдем добри едноседмично, коледно, кратко.
А през другото време - дайте воля на низките чувства,
намразете, обидете, завиждайте. Знам, че е сладко!

 

Ето Kоледа мина, опакована пак лицемерно,
даже сняг заваля. Като лист ненаписан е двора.
Само малко тъга, малко вричане в нещо неверно...
Белобрадият чака... и се храни с усмивки на хора...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Илиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудесно стихотворение!
  • Коледа,материалистична.:]
  • Открих много болезнени истини... Поздравления и ви пожелавам хубави празнични дни!
  • А през другото време дайте воля на низките чувства,
    намразете, обидете, завиждайте. Знам, че е сладко!

    Повечето от хората сме лоши и правим точно това.
    А всъщност е нужно толкова малко, за да бъдем добри и през останалото време...
    Много хубав, провокиращ размисли стих! Поздравления!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...