29 мар. 2018 г., 14:02

Граници

1.1K 14 11

А бяха странни границите на нощта. -
Поднесоха огромния си бяг
на тежки и наведени чела
към коленичилия мрак.
Отключиха безсънната зора
преляла черната им плът
и се отдръпнаха да сторят път
на идващата светлина.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • на голямата поезия.Всеки твой стих е част от цветова гама,която прелива от индигово синьо през пурпурно розово до цвета на бялото злато.Това е една метафора на раждането на доброто от злото,на материята от непрогледния хаос,на любовта над мрака на омразата.Скъпи Младене ,тоя коментар е продължение на предишния ми,който по технически причини не можах да завърша.Поздрави с благопожелания да бъдеш все така оазис на вдъхновение!
  • Една невероятна мистика,сюрреалистичен поглед към тайните на видимия свят.Един оригинален,модерен прочит на загадъчните му прояви.Напълно премерено по обем и форма и напълно изразено чрез средства То2ва се случва когато подсъзнание,съзнание и свръхсъзнание са са в хармония и напълно слели се с магичната вибрация
  • Дълбоко разтърсваща образност с многозначен смисъл...Поздравления, Младене, в любими!
  • Отново красота!
  • Харесвам образните и чудно изрисувани картини, в които може да се надникне, така човек става свидетел на красиви и незабравими мигове... Благодаря ти, Младене, че ми позволи да надникна в твоята! Поздрав!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...