29.03.2018 г., 14:02

Граници

1.1K 14 11

А бяха странни границите на нощта. -
Поднесоха огромния си бяг
на тежки и наведени чела
към коленичилия мрак.
Отключиха безсънната зора
преляла черната им плът
и се отдръпнаха да сторят път
на идващата светлина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • на голямата поезия.Всеки твой стих е част от цветова гама,която прелива от индигово синьо през пурпурно розово до цвета на бялото злато.Това е една метафора на раждането на доброто от злото,на материята от непрогледния хаос,на любовта над мрака на омразата.Скъпи Младене ,тоя коментар е продължение на предишния ми,който по технически причини не можах да завърша.Поздрави с благопожелания да бъдеш все така оазис на вдъхновение!
  • Една невероятна мистика,сюрреалистичен поглед към тайните на видимия свят.Един оригинален,модерен прочит на загадъчните му прояви.Напълно премерено по обем и форма и напълно изразено чрез средства То2ва се случва когато подсъзнание,съзнание и свръхсъзнание са са в хармония и напълно слели се с магичната вибрация
  • Дълбоко разтърсваща образност с многозначен смисъл...Поздравления, Младене, в любими!
  • Отново красота!
  • Харесвам образните и чудно изрисувани картини, в които може да се надникне, така човек става свидетел на красиви и незабравими мигове... Благодаря ти, Младене, че ми позволи да надникна в твоята! Поздрав!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...