29.03.2018 г., 14:02 ч.

Граници 

  Поезия
908 14 11

А бяха странни границите на нощта. -
Поднесоха огромния си бяг
на тежки и наведени чела
към коленичилия мрак.
Отключиха безсънната зора
преляла черната им плът
и се отдръпнаха да сторят път
на идващата светлина.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • на голямата поезия.Всеки твой стих е част от цветова гама,която прелива от индигово синьо през пурпурно розово до цвета на бялото злато.Това е една метафора на раждането на доброто от злото,на материята от непрогледния хаос,на любовта над мрака на омразата.Скъпи Младене ,тоя коментар е продължение на предишния ми,който по технически причини не можах да завърша.Поздрави с благопожелания да бъдеш все така оазис на вдъхновение!
  • Една невероятна мистика,сюрреалистичен поглед към тайните на видимия свят.Един оригинален,модерен прочит на загадъчните му прояви.Напълно премерено по обем и форма и напълно изразено чрез средства То2ва се случва когато подсъзнание,съзнание и свръхсъзнание са са в хармония и напълно слели се с магичната вибрация
  • Дълбоко разтърсваща образност с многозначен смисъл...Поздравления, Младене, в любими!
  • Отново красота!
  • Харесвам образните и чудно изрисувани картини, в които може да се надникне, така човек става свидетел на красиви и незабравими мигове... Благодаря ти, Младене, че ми позволи да надникна в твоята! Поздрав!
  • С Кети. Ярко и образно!
  • Това ми хареса! Дали са път на светлината, а тя настъпва... Значи, идва свтъл период!
  • Красиво с комичен замах!
    Харесах, Младене, и ожених! Хубава вечер!
  • Силна, експресивна картина!
  • Няма граници нощта. Тя е душевно състояние. Няма граници и за словото ти, изразяващо с голяма наблюдателност философските ти аналогии...как да не ръкопляскам, Младене!
  • Интересно е.....харесвам!
Предложения
: ??:??