12 сент. 2020 г., 07:05

Греховете на светеца

739 1 8

 

Той имаше се за безгрешен -

Откъснал се от земните блага, 

живеещ в своя свят далечен, 

по цял ден казваше молитвени слова. 

 

За него всеки друг бе прокълнат

със бремето на своята прокоба, 

и смяташе, че заслужават ад

живеещите със проблемите си хора... 

 

И срещнеше ли някого случайно 

намусено го гледаше, като обречен, 

а в себе си се радваше нечуто, тайно, 

че той самият ще пребъде в Рая вечен... 

 

А Бог отгоре гледаше го със тъга 

(отдавна в него беше неразбран)

и виждаше, как губи той човечността

в един живот... от святост пропилян... 

 

30.03.2016.

 

Георги Каменов 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Каменов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да, има ги.
    Благодаря и на теб, Дени.
  • Знаем ги тия светци. Има и друг тип светци, също много дразнещи - нарочно правят нещо нередно /напълно съзнателно/ с ясната цел после да се помолят на Бог и той да им прости, понеже е великодушен 😂
  • Така е, Стойчо, напълно достатъчен е.
    Благодаря ти още веднъж.
  • Благодаря, Георги!
    Мислех да напиша:"Прекаленият светец и богу не е драг.",но реших, че първият цитат е достатъчно ясен. Още Жан-Батист Поклен Молиер осмива в пиесите си подобни "богоугодници"!
    Много актуално звучи и за родната политическа действителност. Крадците на прехода строят храмове, за да изкупят вината и греховете си...
  • Стойчо, коментирът ти пасна, като дялан камък тук.
    Пепи, напипала си нишката.
    Мариана, и аз съм съгласен с нея.
    Благодаря и на тримата.

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...