От на живота пропастта до дъното ще пия
за теб, моя душа,
всичко земно и неземно там ще открия
и с него ще храня плътта.
А тя след всеки грях ще ражда радост,
от която ти ще се срамуваш,
но от срама ще лъха младост
и с нея няма никога да се сбогуваш.
Невинна, крехка и почти дете,
покорно на плътта ще се дадеш
и в моите властни, малки ръце
такава - светица - ти ще умреш.
Но само за да те превърне алчната ми младост
във вакханката прекрасна, за която веч мечта,
за да можеш ти, душа, да черпиш сладост
и да бъдеш жива чрез плътта.
P.S. And who am I ? That's a secret I'll never tell you...
© Мария Панкова Все права защищены