20.04.2010 г., 21:56 ч.

Греховница 

  Поезия » Друга
1070 0 3

От на живота пропастта до дъното ще пия

за теб, моя душа,

всичко земно и неземно там ще открия

и с него ще храня плътта.

 

А тя след всеки грях ще ражда радост,

от която ти ще се срамуваш,

но от срама ще лъха младост

и с нея няма никога да се сбогуваш.

 

Невинна, крехка и почти дете,

покорно на плътта ще се дадеш

и в моите властни, малки ръце

такава - светица - ти ще умреш.

 

Но само за да те превърне алчната ми младост

във вакханката прекрасна, за която веч мечта,

за да можеш ти, душа, да черпиш сладост

и да бъдеш жива чрез плътта.

 

 

 

P.S. And who am I ? That's  a secret I'll never tell you...

© Мария Панкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??