7 авг. 2007 г., 15:44

ГРЕХОВНО

1.5K 0 43
От хиляди луни... една е цяла.
Звездите са облещени до втръсване.
И дните преминават като вялост,
оголени детайлно са... от блудстване.
Животът като цялост е нищожен.
Пречупен е през гробищната призма.
В мечтите се разхожда – невъзможен.
Живеем ли го? Да... но в егоизъм.
Обичаме ли? Повече се мразим.
На чуждото се смеем... огледално.
В зениците - разчупените залези,
минават като филм... документално.
И плюем със псувните... а с молитви
се молим Богу... сляпо да прогледне.
Греховно се разстрелваме със клетви,
а после се прощаваме... по-бедни.
И колкото по-алчни - по-несити!
Посегнахме дори и на луната.
Нахапахме я зверски, а звездите,
заплакаха и с утрото... замряха.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кремена Стоева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И гали и пробожда твоето перо ,Креми!!!Поздравявам те за всяка дума!!!
  • Благодарна съм ви!
  • А това е велик стих,невероятно истински и въздействащ!
  • Прочетох го няколко пъти ...!!!
    Много силен стих!!!Браво!!!
  • Креми , миличка , фурия силна си ти , Не съм си представяла дори такава зверска небесна картина,но от твоя стих всичко изглежда прекрасно.Целувам те с обич.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...