7.08.2007 г., 15:44

ГРЕХОВНО

1.5K 0 43
От хиляди луни... една е цяла.
Звездите са облещени до втръсване.
И дните преминават като вялост,
оголени детайлно са... от блудстване.
Животът като цялост е нищожен.
Пречупен е през гробищната призма.
В мечтите се разхожда – невъзможен.
Живеем ли го? Да... но в егоизъм.
Обичаме ли? Повече се мразим.
На чуждото се смеем... огледално.
В зениците - разчупените залези,
минават като филм... документално.
И плюем със псувните... а с молитви
се молим Богу... сляпо да прогледне.
Греховно се разстрелваме със клетви,
а после се прощаваме... по-бедни.
И колкото по-алчни - по-несити!
Посегнахме дори и на луната.
Нахапахме я зверски, а звездите,
заплакаха и с утрото... замряха.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кремена Стоева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И гали и пробожда твоето перо ,Креми!!!Поздравявам те за всяка дума!!!
  • Благодарна съм ви!
  • А това е велик стих,невероятно истински и въздействащ!
  • Прочетох го няколко пъти ...!!!
    Много силен стих!!!Браво!!!
  • Креми , миличка , фурия силна си ти , Не съм си представяла дори такава зверска небесна картина,но от твоя стих всичко изглежда прекрасно.Целувам те с обич.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....