7 ago 2007, 15:44

ГРЕХОВНО

  Poesía
1.5K 0 43
От хиляди луни... една е цяла.
Звездите са облещени до втръсване.
И дните преминават като вялост,
оголени детайлно са... от блудстване.
Животът като цялост е нищожен.
Пречупен е през гробищната призма.
В мечтите се разхожда – невъзможен.
Живеем ли го? Да... но в егоизъм.
Обичаме ли? Повече се мразим.
На чуждото се смеем... огледално.
В зениците - разчупените залези,
минават като филм... документално.
И плюем със псувните... а с молитви
се молим Богу... сляпо да прогледне.
Греховно се разстрелваме със клетви,
а после се прощаваме... по-бедни.
И колкото по-алчни - по-несити!
Посегнахме дори и на луната.
Нахапахме я зверски, а звездите,
заплакаха и с утрото... замряха.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кремена Стоева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И гали и пробожда твоето перо ,Креми!!!Поздравявам те за всяка дума!!!
  • Благодарна съм ви!
  • А това е велик стих,невероятно истински и въздействащ!
  • Прочетох го няколко пъти ...!!!
    Много силен стих!!!Браво!!!
  • Креми , миличка , фурия силна си ти , Не съм си представяла дори такава зверска небесна картина,но от твоя стих всичко изглежда прекрасно.Целувам те с обич.

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...