Грешен петък

Като грешен петък съм - много добра

или зла до тревожност;  валя от тъга

и изгрева паля от много посоки;

устремена река или дива гора –

все ме има из тайните кътчета божии.

След разбойника с мулето тръгвам -

и вървя боса, покорна по пътя.

Ще му стана жена, ще му меся погача

и в пъстри месали ще нося магии.

Стига ни дългият път и луната добра,

и имането диво на вечерния здрач.

Мъдрим  с лилека как с клонка и пръст

ще издигнем живота до нине и присно,

откога сме наченали... дяволски кръст! –

всяка пролет на крушата виснем и мислим,

а под нашите чучела пъргави гущери

ни завлякоха сенките в нивите пусти.

Пускам жило в сърцето на  подлия

и го превръщам в стая  за бдение.

Дълго седим и говорим със него,

ризите – закопчани по устав,

а виното, верите, мислите -  голи до лудост!

Не можем наистина, но някак политаме

и е неделнично, почти героично:

щом веднъж Иисус нас е спасил,

защо е отпрашил за мир при отца си?

Че в Съдния ден не да прости и сбере,

а с огън и меч да дели на свои и чужди,

на бели злодеи и праведни грешници...

!

(От покрива на еретичната безсъница

излитаме с първия чартърен полъх

до някой връх, разумен и объл,

там котките вътре няма да дращят и ровят

сквернословие  за съботния ден на господа!

„Седмият ден е събота на Господа,

твоя Бог!”)

...

Дюкянът „Светая светих” е затворен.

Не чукайте, не викайте за милост.

Тръгнете по пътя, напреко през нивите...

По правия синор на черните петъци.