20 дек. 2025 г., 20:54

Грешка на композитора

34 0 0

Ах, песен моя, моя нежна милост,

кога ли ще погледнеш пак към мене?

Не беше ли животът миг на близост?

Защо тогава стържещ и студен е? 

 

Мелодията моя се изчерпва,

защо ли, все пак, пръстите ми свирят?

Из листите си нотите зачерквам, 

а дисонанси вместо уиски пия.

 

И не, не е хармония! Това е 

любимата ми ла минор – строшена,

замръзналите пръсти – ще призная – 

объркаха. Финал? И той сгрешен е.

 

Ах, милост моя, пак вали в очите!

Отново в мен е буря! Ураган е!

Прости тоналността, че странно скита,

че авторът... той хаос разпилян е,

 

отказал се от тази партитура!         

Измачкана, мухлясала и стара…

Разкъсвам я. Тя беше без структура, 

и тишината даже бе поквара...

 

Пианото замлъкна. То не вика, 

защото знае само как се плаче…

В сърцето ми е сбъркан всеки ритъм,

с любов да ти посвиря – няма начин. 

 

17.XII.2025

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Велинов Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...