Грешка на композитора

Ах, песен моя, моя нежна милост,

кога ли ще погледнеш пак към мене?

Не беше ли животът миг на близост?

Защо тогава стържещ и студен е? 

Мелодията моя се изчерпва,

защо ли, все пак, пръстите ми свирят?

Из листите си нотите зачерквам, 

а дисонанси вместо уиски пия.

И не, не е хармония! Това е 

любимата ми ла минор – строшена,

замръзналите пръсти – ще призная – 

объркаха. Финал? И той сгрешен е.

Ах, милост моя, пак вали в очите!

Отново в мен е буря! Ураган е!

Прости тоналността, че странно скита,

че авторът... той хаос разпилян е,

отказал се от тази партитура!         

Измачкана, мухлясала и стара…

Разкъсвам я. Тя беше без структура, 

и тишината даже бе поквара...

Пианото замлъкна. То не вика, 

защото знае само как се плаче…

В сърцето ми е сбъркан всеки ритъм,

с любов да ти посвиря – няма начин. 

17.XII.2025